9.12.2006 г., 8:46

Не ще обичам друг!

1.2K 0 1
Не питам къде си,
къде са очите ти,
не питам дали ме желаеш сега!
Вярно - ранена съм,
мракът погълна ме
устните дори не изричат слова!
Но ти си там, аз зная - щастлив си.
Твоето щастие е моя съдба,
снежинките падат, топят се красиво,
заличават се тихо в нощта!
Не оставят топла следа зад гърба си,
а само студена и мрачна тъма,
същата следа остави,
и ти във моята ранена душа!
Но аз не те виня за нищо,
и зная - времето не ще те заличи,
а само тягостно над мен ще тегне,
за усмивката ти ще шепти...
Аз съм тук и тихо ще те помня,
не ще забравя чистата любов,
въпроси няма да задавам аз на тебе,
пътищата ни разделят се във този ден суров.
Да, за теб приключило е всичко,
приказката свършва тук,
героите не ще се върнат
и аз не ще обичам друг!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Поздравявам те за хубавия стих!Но не се заричай,животът е пълен с изненади!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...