Не ще си сложа маската желязна...
Не ще си сложа маската желязна,
да се затворя сам в една килия
и в тишината на любов напразна
от мъката отровен блян да пия.
Безименен аз няма да се скрия
на остров каменен с душа безгласна.
Сърцето си не бих могъл да свия
и ден след ден, и нощ след нощ, да гасна.
Последен дъх от лятото ще взема
за да е порив мой през есента.
На път към теб съдбата ми поема
мечтаейки за теб и пролетта.
И все, че дебне адски студ потайно -
аз в теб съм влюбен топло и безкрайно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
