Aug 30, 2021, 11:22 AM

Не ще си сложа маската желязна...

  Poetry » Love
1K 4 13

Не ще си сложа маската желязна,

да се затворя сам в една килия

и в тишината на любов напразна

от мъката отровен блян да пия.

 

Безименен аз няма да се скрия

на остров каменен с душа безгласна.

Сърцето си не бих могъл да свия

и ден след ден, и нощ след нощ, да гасна.

 

Последен дъх от лятото ще взема

за да е порив мой през есента.

На път към теб съдбата ми поема

мечтаейки за теб и пролетта.

 

И все, че дебне адски студ потайно -

аз в теб съм влюбен топло и безкрайно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...