27 окт. 2009 г., 16:22
Потънала във самота,
като тъмна сянка бродя,
търся теб и любовта,
но те няма, обич моя.
Далече си от мен сега,
сърцето ми горчиво плаче,
погледът ми пълен е с тъга –
не съм човек, а призрак вече.
Без теб светът е сив и мрачен
и всеки миг е вечност цяла,
но копнея за деня уречен –
за края на една раздяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация