Не си живял дотук напразно...
Не си живял дотук напразно...
Живял си, за да срещнеш мен,
на двама ни е толкова понятно -
подарък ни е всеки ден...
Не си живял да ме изгубиш лесно,
към мене гледай вече, не назад -
във мене има бъдеще чудесно
и аз подарък съм ти в този свят...
Оттук насетне само ще обичаш
съдбата си, света, най-много мен
и всеки ден ще искам да отричаш -
гнева, на който си във плен...
Пред теб е чисто, светло и красиво,
защото аз, застанала до теб,
ще правя бъдещето ти щастливо,
ще следвам стария завет...
Ще следваме със теб една посока,
сърцето мое ще ни казва как,
попаднеме ли във вода дълбока,
да можем да излезем пак...
Не си живял дотук напразно,
намери своя пристан благ,
мъглата вдига се и става ясно -
прекрачил си спасителния бряг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
