Jul 10, 2011, 5:19 PM

Не си живял дотук напразно...

  Poetry » Love
988 0 7

Не си живял дотук напразно...

Живял си, за да срещнеш мен,

на двама ни е толкова понятно -

подарък ни е всеки ден...

 

Не си живял да ме изгубиш лесно,

към мене гледай вече, не назад -

във мене има бъдеще чудесно

и аз подарък съм ти в този свят...

 

Оттук насетне само ще обичаш

съдбата си, света, най-много мен

и всеки ден ще искам да отричаш -

гнева, на който си във плен...

 

Пред теб е чисто, светло и красиво,

защото аз, застанала до теб,

ще правя бъдещето ти щастливо,

ще следвам стария завет...

 

Ще следваме със теб една посока,

сърцето мое ще ни казва как,

попаднеме ли във вода дълбока,

да можем да излезем пак...

 

Не си живял дотук напразно,

намери своя пристан благ,

мъглата вдига се и става ясно -

прекрачил си спасителния бряг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...