Не си позволявам, Мария...

Поэзия » Любовная

762 0 4

(по Оксана Стомина)

Няма да кажа: "Обичам!" - то е излишно...
На мен ми харесва мълчанието за Святото.
Нека първо да видя разцъфнали вишни.
Нека първо дочакам и лятото.

Нека с дъх ме омайват тревите.
Нека слънце да ги ласкае, да ги отнежи.
Нека разберем защо ни се пълнят очите,
когато завие Вечното Снежно...

След това ще е Скука. Ще дойде и есен.
Последният лист... и жълтата проза...
Ще искам да дойда... Като дъх... Като песен...
И няма да дойда... Ще ме "хване склерозата".

После зимата всички пътища ще е свила...
После с пролет мъничко ще се теша...
Не си позволявам, Мария, моя Докторке мила,
да ти кажа: "Обичам!" и да сгреша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ljubomira (Любомира)

Да, наистина не й казвай! Обичай я тихо и всеотдайно...

2011-01-02T14:03:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубав стих, Зем...
светли и щастливи дни през Новата Година..
сърдечно..

2011-01-02T09:39:45+02:00
LeChevalier (Тошко)

Само третата строфа ми хареса.

2011-01-01T21:15:55+02:00
valia1771 (Ивон)

Честита Нова Година, Зем!

2011-01-01T19:50:54+02:00