1 янв. 2011 г., 19:23

Не си позволявам, Мария...

763 0 4

Не си позволявам, Мария...

(по Оксана Стомина)

Няма да кажа: "Обичам!" - то е излишно...
На мен ми харесва мълчанието за Святото.
Нека първо да видя разцъфнали вишни.
Нека първо дочакам и лятото.

Нека с дъх ме омайват  тревите.
Нека слънце да ги ласкае, да ги отнежи.
Нека разберем защо ни се пълнят очите,
когато завие Вечното Снежно...

След това ще е Скука. Ще дойде и есен.
Последният лист... и жълтата проза...
Ще искам да дойда... Като дъх... Като песен...
И няма да дойда... Ще ме "хване склерозата".

После зимата всички пътища ще е свила...
После с пролет мъничко ще се теша...
Не си позволявам, Мария, моя Докторке мила,
да ти кажа: "Обичам!" и да сгреша...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...