1 янв. 2011 г., 19:23

Не си позволявам, Мария...

759 0 4

Не си позволявам, Мария...

(по Оксана Стомина)

Няма да кажа: "Обичам!" - то е излишно...
На мен ми харесва мълчанието за Святото.
Нека първо да видя разцъфнали вишни.
Нека първо дочакам и лятото.

Нека с дъх ме омайват  тревите.
Нека слънце да ги ласкае, да ги отнежи.
Нека разберем защо ни се пълнят очите,
когато завие Вечното Снежно...

След това ще е Скука. Ще дойде и есен.
Последният лист... и жълтата проза...
Ще искам да дойда... Като дъх... Като песен...
И няма да дойда... Ще ме "хване склерозата".

После зимата всички пътища ще е свила...
После с пролет мъничко ще се теша...
Не си позволявам, Мария, моя Докторке мила,
да ти кажа: "Обичам!" и да сгреша...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...