Не си позволявам, Мария...

(по Оксана Стомина)

Няма да кажа: "Обичам!" - то е излишно...
На мен ми харесва мълчанието за Святото.
Нека първо да видя разцъфнали вишни.
Нека първо дочакам и лятото.

Нека с дъх ме омайват тревите.
Нека слънце да ги ласкае, да ги отнежи.
Нека разберем защо ни се пълнят очите,
когато завие Вечното Снежно...

След това ще е Скука. Ще дойде и есен.
Последният лист... и жълтата проза...
Ще искам да дойда... Като дъх... Като песен...
И няма да дойда... Ще ме "хване склерозата".

После зимата всички пътища ще е свила...
После с пролет мъничко ще се теша...
Не си позволявам, Мария, моя Докторке мила,
да ти кажа: "Обичам!" и да сгреша...

ljubomira (Любомира)

2011-01-02T14:03:11+02:00

Да, наистина не й казвай! Обичай я тихо и всеотдайно...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-01-02T09:39:45+02:00

много хубав стих, Зем...
светли и щастливи дни през Новата Година..
сърдечно..
LeChevalier (Тошко)

2011-01-01T21:15:55+02:00

Само третата строфа ми хареса.
valia1771 (Ивон)

2011-01-01T19:50:54+02:00

Честита Нова Година, Зем!