ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
1.01.2011 г., 19:23

Не си позволявам, Мария...

757 0 4

Не си позволявам, Мария...

(по Оксана Стомина)

Няма да кажа: "Обичам!" - то е излишно...
На мен ми харесва мълчанието за Святото.
Нека първо да видя разцъфнали вишни.
Нека първо дочакам и лятото.

Нека с дъх ме омайват  тревите.
Нека слънце да ги ласкае, да ги отнежи.
Нека разберем защо ни се пълнят очите,
когато завие Вечното Снежно...

След това ще е Скука. Ще дойде и есен.
Последният лист... и жълтата проза...
Ще искам да дойда... Като дъх... Като песен...
И няма да дойда... Ще ме "хване склерозата".

После зимата всички пътища ще е свила...
После с пролет мъничко ще се теша...
Не си позволявам, Мария, моя Докторке мила,
да ти кажа: "Обичам!" и да сгреша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0