''Влюбен съм в друга!''
... Господи! Каза го, каза го!
И гледаш настрани... може би очакваш да те спра!
А как боли? По дяволите! Да, боли ме!...
... от болка думи даже не ми останаха.
''Коя е?... Кажи ми, коя е!''... та аз заслужавам да знам.
''Онази, малката... и как е нежна не знаеш.''
... а аз не галех с най-нежната си длан...
                       ***
И какво сега? Обичаш я, така ли?
Погледни ме в очите, искам да ги видя!
... Обещавам, че ще те оставя, тръгвай с нея
и се прави, че никога не съм ти липсвала!

                       ***
Това е! Друго няма да ти кажа.

Няма да те моля да останеш.
Аз не съм такава, аз съм слаба...
... гордостта ме води по гнева и ме изгаря.
А се заклевам - много те обичам!
Но значи ли това за тебе нещо?
Намери нежност... аз на нея не приличам -
... на стъкалца ми е сърцето.
                    ***
Но ето те! Отново търсещ с поглед мен.
И пак съм чуждата, далечната, случайната.
Онази веселата, без сърце, която не умее да те пази.
                     ***
И срещам погледа ти! Ти си огън!
Не си прости, че ме изгуби!
Сега желаеш да съм твоя,
но след онази болка в мене нещо се пречупи...
                      ***
А аз защо съм ти? Непостоянство...
... много суета, душевен глад...
... Луциферски пир, неадекватност...
Това съм аз - черно-бяла, сивкава следа.                     
                     ***

А ти си същият и си търсиш огледало.
Усещам, липсва ти студеното във мен.
Изгуби ме! Прости си! Аз съм цяла...
... и от мене си отдавна опростен!