Не си сън
Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно
как сърцето тупти,
и стаеното чувство,
така познато трепти.
Може би някога,
в отминали дни,
в друго пространство,
в непознати земи,
в отминал живот,
или в мои мечти,
някога близки
със теб сме били,
и сме дишали, пълнили,
с любовта си гърди.
И днес те докосвам,
не си сън от преди,
а реалност си, сбъдване,
толкова близо
до мене си ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
