Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно
как сърцето тупти,
и стаеното чувство,
така познато трепти.
Може би някога,
в отминали дни,
в друго пространство,
в непознати земи,
в отминал живот,
или в мои мечти,
някога близки
със теб сме били,
и сме дишали, пълнили,
с любовта си гърди.
И днес те докосвам,
не си сън от преди,
а реалност си, сбъдване,
толкова близо
до мене си ти.
© Мартина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
