Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно
как сърцето тупти,
и стаеното чувство,
така познато трепти.
Може би някога,
в отминали дни,
в друго пространство,
в непознати земи,
в отминал живот,
или в мои мечти,
някога близки
със теб сме били,
и сме дишали, пълнили,
с любовта си гърди.
И днес те докосвам,
не си сън от преди,
а реалност си, сбъдване,
толкова близо
до мене си ти.
© Мартина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
