2 мар. 2018 г., 11:36

Не си ти... 

  Поэзия
610 1 2

Рисувам с въглен

профила ти

и въгленът

все

се

троши.

Размазвам с пръсти

сенките –

устните тръпнат,

бузите хлътват,

помръква погледът –

не си ти...

не си...

Започвам да

рисувам очите ти

с четка –

нанасям синьото,

водата се стича,

отнася сълзите;

разголва душата –

и виждам,

че нямаш

зеници...

Знам,

не си ти,

не си...

Но

взимам

туш,

изписвам веждите,

чертая миглите

и те търся...

Тогава

разливам

мастилото –

то скрива лицето ти...

Знам,

не си ти...

не си –

не мога да те намеря...

© Габриела Цанева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??