Не си ти...
Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се
троши.
Размазвам с пръсти
сенките –
устните тръпнат,
бузите хлътват,
помръква погледът –
не си ти...
не си...
Започвам да
рисувам очите ти
с четка –
нанасям синьото,
водата се стича,
отнася сълзите;
разголва душата –
и виждам,
че нямаш
зеници...
Знам,
не си ти,
не си...
Но
взимам
туш,
изписвам веждите,
чертая миглите
и те търся...
Тогава
разливам
мастилото –
то скрива лицето ти...
Знам,
не си ти...
не си –
не мога да те намеря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
