Mar 2, 2018, 11:36 AM

Не си ти... 

  Poetry
627 1 2

Рисувам с въглен

профила ти

и въгленът

все

се

троши.

Размазвам с пръсти

сенките –

устните тръпнат,

бузите хлътват,

помръква погледът –

не си ти...

не си...

Започвам да

рисувам очите ти

с четка –

нанасям синьото,

водата се стича,

отнася сълзите;

разголва душата –

и виждам,

че нямаш

зеници...

Знам,

не си ти,

не си...

Но

взимам

туш,

изписвам веждите,

чертая миглите

и те търся...

Тогава

разливам

мастилото –

то скрива лицето ти...

Знам,

не си ти...

не си –

не мога да те намеря...

© Габриела Цанева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??