1 сент. 2009 г., 19:32

Не си виновен

848 1 7

Нарече го любов, но май не беше.

При мен не те доведе обичта.

Дойде, когато всичко ти горчеше

и огнен ад изглеждаше света.

 

Жадуваше покой и топла нежност,

разбиране, приятелска ръка,

за да изгрее в твойта безнадеждност

една отдавна паднала звезда.

 

Какво сега? Отчаяно въздишаш

и в мислите тежа като вина.

Пореден номер в дългия ми списък,

опитал да избяга от скръбта...

 

Защо ти беше себе си да лъжеш?

Аз мога да обичам и така -

без вяра, без надежда и присъда.

Нима търпи окови любовта?

 

Дано откриеш светещата нишка

към свойта обич. Аз ще бъда спомен.

Повярвай ми, простих ти. Без въздишка.

Приятен път. И знай - не си виновен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...