Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре-
бошува в мене тоз пожар...
Какво да сторя и сама не зная?
Какво ли ще последва след това...?
Объркана премислям всичко
от онзи миг, в който за първи път
те аз видях,
за тебе питах, но вече знаех,
аз знаех, че това си ти...
И после „Стой” ми каза,
Погледът ти закъчлив
тъй много ме смути...
И колко пъти още потъвах в твоите очи...
Седя и мисля и всичко като на лента
пред мене се върти...
нощта преваля – сънят не идва...
Аз знам – отдавна вече спиш...
© МД Все права защищены