22 sept 2018, 22:43

Не си виновен

  Poesía
397 0 0

Не си виновен ти, че във мен запали

Такъв пожар, че сърцето ми горил

Не си виновен- аз вече имах пламък,

                        маслото беше тил

Сега изгаря ме отвътре-

                        бошува в мене тоз пожар...

Какво да сторя и сама не зная?

Какво ли ще последва след това...?

Объркана премислям всичко

от онзи миг, в който за първи път

те аз видях,

за тебе питах, но вече знаех,

аз знаех, че това си ти...

И после „Стой” ми каза,

Погледът ти закъчлив

тъй много ме смути...

И колко пъти още потъвах в твоите очи...

Седя и мисля и всичко като на лента

                        пред мене се върти...

нощта преваля – сънят не идва...

Аз знам – отдавна вече спиш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...