Не си виновен ти, че във мен запали

Такъв пожар, че сърцето ми горил

Не си виновен- аз вече имах пламък,

                        маслото беше тил

Сега изгаря ме отвътре-

                        бошува в мене тоз пожар...

Какво да сторя и сама не зная?

Какво ли ще последва след това...?

Объркана премислям всичко

от онзи миг, в който за първи път

те аз видях,

за тебе питах, но вече знаех,

аз знаех, че това си ти...

И после „Стой” ми каза,

Погледът ти закъчлив

тъй много ме смути...

И колко пъти още потъвах в твоите очи...

Седя и мисля и всичко като на лента

                        пред мене се върти...

нощта преваля – сънят не идва...

Аз знам – отдавна вече спиш...