11 мар. 2011 г., 20:08

Не слова - картини!

1.5K 0 3

Нямам повече слова,

в мене всичко е картини,

изрисувах ги сама -

дни, лета, а някои години.

 

Имам в себе си цветя,

цели паркове, градини.

Жена. По бузите роса

и загинали роднини.

 

Нося малко късче топлина

от слънца, а може би камини.

Пламък. Бледа светлина,

пушек в ниските комини.

 

Нарисувах някога снега,

падаха и пагубни лавини,

а откривам и лета,

лета с любов - без име.

 

Нощ, небе, луна,

малки кръшни балерини,

капка или две тъга,

а по коленете драскотини.

 

Смях и вечер не една,

череша в чашата мартини -

в очите няма самота,

там сияят мънички рубини.

 

Облак, дъжд, дъга -

във ръцете детелини.

Луди, смели, без слова,

всичко в мене е картини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...