Не слова - картини!
Нямам повече слова,
в мене всичко е картини,
изрисувах ги сама -
дни, лета, а някои години.
Имам в себе си цветя,
цели паркове, градини.
Жена. По бузите роса
и загинали роднини.
Нося малко късче топлина
от слънца, а може би камини.
Пламък. Бледа светлина,
пушек в ниските комини.
Нарисувах някога снега,
падаха и пагубни лавини,
а откривам и лета,
лета с любов - без име.
Нощ, небе, луна,
малки кръшни балерини,
капка или две тъга,
а по коленете драскотини.
Смях и вечер не една,
череша в чашата мартини -
в очите няма самота,
там сияят мънички рубини.
Облак, дъжд, дъга -
във ръцете детелини.
Луди, смели, без слова,
всичко в мене е картини.
© Преси All rights reserved.
