11.03.2011 г., 20:08

Не слова - картини!

1.5K 0 3

Нямам повече слова,

в мене всичко е картини,

изрисувах ги сама -

дни, лета, а някои години.

 

Имам в себе си цветя,

цели паркове, градини.

Жена. По бузите роса

и загинали роднини.

 

Нося малко късче топлина

от слънца, а може би камини.

Пламък. Бледа светлина,

пушек в ниските комини.

 

Нарисувах някога снега,

падаха и пагубни лавини,

а откривам и лета,

лета с любов - без име.

 

Нощ, небе, луна,

малки кръшни балерини,

капка или две тъга,

а по коленете драскотини.

 

Смях и вечер не една,

череша в чашата мартини -

в очите няма самота,

там сияят мънички рубини.

 

Облак, дъжд, дъга -

във ръцете детелини.

Луди, смели, без слова,

всичко в мене е картини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...