16 окт. 2007 г., 15:07

НЕ СМЕ ЛИ СЪН? 

  Поэзия
1486 0 24
 

НЕ СМЕ ЛИ СЪН?


Ръцете ти, докосващи душата ми,

изтръгват нежна музика от нея.

С неземни звуци двама се понасяме

по лунните невиждани алеи.


Дъхът ти гали устните притихнали

и всяка фибра в мене затрептява.

Щастливите сълзи, в очите бликнали,

като с магия болката стопяват.


Не сме ли сън? Наяве ли се случваме,

така божествени и толкоз близки?

В безкрайната вселена сме залутани

по пътя към единствения изход...


16.10.2007 г.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??