НЕ СМЕ ЛИ СЪН?
НЕ СМЕ ЛИ СЪН?
Ръцете ти, докосващи душата ми,
изтръгват нежна музика от нея.
С неземни звуци двама се понасяме
по лунните невиждани алеи.
Дъхът ти гали устните притихнали
и всяка фибра в мене затрептява.
Щастливите сълзи, в очите бликнали,
като с магия болката стопяват.
Не сме ли сън? Наяве ли се случваме,
така божествени и толкоз близки?
В безкрайната вселена сме залутани
по пътя към единствения изход...
16.10.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
