Oct 16, 2007, 3:07 PM

НЕ СМЕ ЛИ СЪН? 

  Poetry
1314 0 24
 

НЕ СМЕ ЛИ СЪН?


Ръцете ти, докосващи душата ми,

изтръгват нежна музика от нея.

С неземни звуци двама се понасяме

по лунните невиждани алеи.


Дъхът ти гали устните притихнали

и всяка фибра в мене затрептява.

Щастливите сълзи, в очите бликнали,

като с магия болката стопяват.


Не сме ли сън? Наяве ли се случваме,

така божествени и толкоз близки?

В безкрайната вселена сме залутани

по пътя към единствения изход...


16.10.2007 г.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??