16 oct 2007, 15:07

НЕ СМЕ ЛИ СЪН? 

  Poesía
1488 0 24
 

НЕ СМЕ ЛИ СЪН?


Ръцете ти, докосващи душата ми,

изтръгват нежна музика от нея.

С неземни звуци двама се понасяме

по лунните невиждани алеи.


Дъхът ти гали устните притихнали

и всяка фибра в мене затрептява.

Щастливите сълзи, в очите бликнали,

като с магия болката стопяват.


Не сме ли сън? Наяве ли се случваме,

така божествени и толкоз близки?

В безкрайната вселена сме залутани

по пътя към единствения изход...


16.10.2007 г.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??