Не смей ми се!
Стига вече със скучния Вазов
и ужасния Яворов стих,
в тях го няма ни мирисът баров,
ни уискито, с дето препих.
Спрете Омир и таз Илиада,
дето идва в съня ми дори;
бива, бива пък обич голяма -
да се вземат, Верона да спи.
Докога ще ме дразните с Шели,
този клоун ненужен е днес;
със противните писани Веди,
от които не искам ни вест?!
Всичко в мен е единствено чалга,
само тя ми усмихва деня,
а и моята улична банда
от Картофи и други цветя.
Днес са модни ченгета и куки,
кой съм аз да отричам света
и борбата за истински купи
на цената да нямаш душа.
Спрете вече, госпожо учител,
аз не вярвам във Вашия глас,
тъй съм учен от своя родител,
който също ви псува у нас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Веселинов Все права защищены
, но майсторски, както винаги 
!
