kapito (Капи Капито)
19 148
23 сент. 2010 г., 20:56

Не смея да дишам 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 14
1478 0 21
Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда.
И всичко във нея.
Необезпокоявана,
магистралата спи.
Вековни дървета беззвучни от лишеи.
Канарата надвиснала не проскърцва дори.
Аз стоя насред всичко
и не смея да дишам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Капи Капито Все права защищены

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Дрибъл
    Дрибъл
  • Азазел (Неличка) ***
    Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »