23 сент. 2010 г., 20:56

Не смея да дишам

Поэзия » Пейзажная

1.6K 0 21

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда.
И всичко във нея.
Необезпокоявана,

магистралата спи.

Вековни дървета беззвучни от лишеи.
Канарата надвиснала не проскърцва дори.
Аз стоя насред всичко
и не смея да дишам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kali (Калина)

Сега попадам на страничката ти. Прочетох всичко с удоволствие! Този стих е страхотен!

2013-01-21T17:50:07+02:00
kapito (Капи Капито)

Особено ми е приятно, че ме посрещнахте, Ваша Милост! За мен е чест!
След като бях "светната" от Елица изпопрочетох доста Ваши неща, харесах ги даже! Добре заварила!
Неделина, не гъквай даже! И не драскай с нокти, ей! )
Веси, благодаря, оправих го! Прегръдка!
Ивон, мерсииии !
Абе всички ще ви прочета малко по малко, само да свърша с Терзийски...

2010-09-24T22:43:02+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Рядкост са тези моменти , в които не смееш да дишаш, за да не събудиш Тишината...
шшшт, тихо ще остана още малко тук.Ще съм безшумна като котка

2010-09-24T21:54:29+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Дишай, Стели. Добре дошла си тук. Барона

2010-09-24T21:38:07+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубаво е! Поздравления!

п.п.: Оправи си: "Аз стоя насРед всичко".

2010-09-24T21:14:49+03:00