kapito (Капи Капито) kapito (Капи Капито)
19
Sep 23, 2010, 8:56 PM

Не смея да дишам

1.6K 0 21

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда.
И всичко във нея.
Необезпокоявана,

магистралата спи.

Вековни дървета беззвучни от лишеи.
Канарата надвиснала не проскърцва дори.
Аз стоя насред всичко
и не смея да дишам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Капи Капито All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kali (Калина)
    kali (Калина)
    Сега попадам на страничката ти. Прочетох всичко с удоволствие! Този стих е страхотен!
  • kapito (Капи Капито)
    kapito (Капи Капито)
    Особено ми е приятно, че ме посрещнахте, Ваша Милост! За мен е чест!
    След като бях "светната" от Елица изпопрочетох доста Ваши неща, харесах ги даже! Добре заварила!
    Неделина, не гъквай даже! И не драскай с нокти, ей! )
    Веси, благодаря, оправих го! Прегръдка!
    Ивон, мерсииии !
    Абе всички ще ви прочета малко по малко, само да свърша с Терзийски...

  • charodeika (Неделина Кабаиванова)
    charodeika (Неделина Кабаиванова)
    Рядкост са тези моменти , в които не смееш да дишаш, за да не събудиш Тишината...
    шшшт, тихо ще остана още малко тук.Ще съм безшумна като котка
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Дишай, Стели. Добре дошла си тук. Барона
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Хубаво е! Поздравления!

    п.п.: Оправи си: "Аз стоя насРед всичко".

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0