Sep 23, 2010, 8:56 PM

Не смея да дишам 

  Poetry » Landscape
1381 0 21

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда.
И всичко във нея.
Необезпокоявана,

магистралата спи.

Вековни дървета беззвучни от лишеи.
Канарата надвиснала не проскърцва дори.
Аз стоя насред всичко
и не смея да дишам.

© Капи Капито All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??