23 sept 2010, 20:56

Не смея да дишам 

  Poesía » Del paisaje
1361 0 21

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда.
И всичко във нея.
Необезпокоявана,

магистралата спи.

Вековни дървета беззвучни от лишеи.
Канарата надвиснала не проскърцва дори.
Аз стоя насред всичко
и не смея да дишам.

© Капи Капито Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??