29 янв. 2012 г., 11:36

Не спирай

1.2K 0 18

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...

Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...

Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...

Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...

Не спирай да създаваш  красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз  молитва ще ти дам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, макар да има леко нарушаване на ритъма в седми стих (аз първоначално спонтанно го прочетох: "далечни ли сме или сме си близки", а после видях, че добавката е била от мен )
    Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
    Бравос
  • Наистина,Оги,с думи повече боли!
    Но ти не спирай да очакваш чудесата!
  • Колко повече ни е нужна тази топлинка, тази жажда за близост във времето на тотално отчуждение, когато ценностите са размиват, Михаиле. Може би има какво да се желае при оформянето на римните двойки в стихотворението, но това може да се оправи и в движение. По-важно е посланието, Мише:
    Не спирай да създаваш красотата
    в очите твои – сетния ми храм,
    с любов покръствай мъжката ми радост
    и с нея аз молитва ще ти дам...
  • Благодаря ви!
  • Присъединявам се към хората, на които твоите стихотворения се харесват. Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...