29 ene 2012, 11:36

Не спирай

  Poesía
1.2K 0 18

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...

Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...

Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...

Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...

Не спирай да създаваш  красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз  молитва ще ти дам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, макар да има леко нарушаване на ритъма в седми стих (аз първоначално спонтанно го прочетох: "далечни ли сме или сме си близки", а после видях, че добавката е била от мен )
    Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
    Бравос
  • Наистина,Оги,с думи повече боли!
    Но ти не спирай да очакваш чудесата!
  • Колко повече ни е нужна тази топлинка, тази жажда за близост във времето на тотално отчуждение, когато ценностите са размиват, Михаиле. Може би има какво да се желае при оформянето на римните двойки в стихотворението, но това може да се оправи и в движение. По-важно е посланието, Мише:
    Не спирай да създаваш красотата
    в очите твои – сетния ми храм,
    с любов покръствай мъжката ми радост
    и с нея аз молитва ще ти дам...
  • Благодаря ви!
  • Присъединявам се към хората, на които твоите стихотворения се харесват. Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...