29.01.2012 г., 11:36

Не спирай

1.2K 0 18

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...

Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...

Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...

Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...

Не спирай да създаваш  красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз  молитва ще ти дам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, макар да има леко нарушаване на ритъма в седми стих (аз първоначално спонтанно го прочетох: "далечни ли сме или сме си близки", а после видях, че добавката е била от мен )
    Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
    Бравос
  • Наистина,Оги,с думи повече боли!
    Но ти не спирай да очакваш чудесата!
  • Колко повече ни е нужна тази топлинка, тази жажда за близост във времето на тотално отчуждение, когато ценностите са размиват, Михаиле. Може би има какво да се желае при оформянето на римните двойки в стихотворението, но това може да се оправи и в движение. По-важно е посланието, Мише:
    Не спирай да създаваш красотата
    в очите твои – сетния ми храм,
    с любов покръствай мъжката ми радост
    и с нея аз молитва ще ти дам...
  • Благодаря ви!
  • Присъединявам се към хората, на които твоите стихотворения се харесват. Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...