29.01.2012 г., 11:36

Не спирай

1.2K 0 18

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...

Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...

Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...

Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...

Не спирай да създаваш  красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз  молитва ще ти дам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, макар да има леко нарушаване на ритъма в седми стих (аз първоначално спонтанно го прочетох: "далечни ли сме или сме си близки", а после видях, че добавката е била от мен )
    Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
    Бравос
  • Наистина,Оги,с думи повече боли!
    Но ти не спирай да очакваш чудесата!
  • Колко повече ни е нужна тази топлинка, тази жажда за близост във времето на тотално отчуждение, когато ценностите са размиват, Михаиле. Може би има какво да се желае при оформянето на римните двойки в стихотворението, но това може да се оправи и в движение. По-важно е посланието, Мише:
    Не спирай да създаваш красотата
    в очите твои – сетния ми храм,
    с любов покръствай мъжката ми радост
    и с нея аз молитва ще ти дам...
  • Благодаря ви!
  • Присъединявам се към хората, на които твоите стихотворения се харесват. Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...