Jan 29, 2012, 11:36 AM

Не спирай

Poetry

1.2K 0 18

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...

Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...

Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...

Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...

Не спирай да създаваш красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз молитва ще ти дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rozita-p (Росица)

Много ми хареса, макар да има леко нарушаване на ритъма в седми стих (аз първоначално спонтанно го прочетох: "далечни ли сме или сме си близки", а после видях, че добавката е била от мен )
Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
Бравос

2012-02-17T13:58:36+02:00
stenli499 (Станислава)

Наистина,Оги,с думи повече боли!
Но ти не спирай да очакваш чудесата!

2012-02-02T20:09:25+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Колко повече ни е нужна тази топлинка, тази жажда за близост във времето на тотално отчуждение, когато ценностите са размиват, Михаиле. Може би има какво да се желае при оформянето на римните двойки в стихотворението, но това може да се оправи и в движение. По-важно е посланието, Мише:
Не спирай да създаваш красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз молитва ще ти дам...

2012-01-31T16:02:11+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря ви!

2012-01-31T15:30:43+02:00
vodoleia (Мария)

Присъединявам се към хората, на които твоите стихотворения се харесват. Поздрав!

2012-01-30T17:32:54+02:00