7 июн. 2025 г., 10:09

Не стига!

211 1 0

 

 

Да има кой да те чете поете,

със всичките ти рими на живот!

Да има кой да те чете,... но вече

да твориш не е така модерно!

 

Да мислиш, вярваш, да си себе си,

това са приказки от миналия век!

Верен ти на себе си бъди,

за да запазиш светлината си, нали?!...

 

Поклон пред Музата ти тъй свенлива,

че с перо ти пишеш в компютърния век,

перо от крилото оредяло,

но остани все пак човек!

 

Във времето на показност - витрина,

бъди струната - душа!

Че глупостта човешка май не стига,

да погледнем над края на света

 

и да плюем в бездната безкрайна

с думи смели "Тук съм още!",

да целунем райската градина

в очите на крехката любов!...

 

Затова пиши поете!

Свири на ръждясалата лира!

Откъсни последното перо

и напиши със кръв "Не стига!"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...