Не стига!
Да има кой да те чете поете,
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си,
това са приказки от миналия век!
Верен ти на себе си бъди,
за да запазиш светлината си, нали?!...
Поклон пред Музата ти тъй свенлива,
че с перо ти пишеш в компютърния век,
перо от крилото оредяло,
но остани все пак човек!
Във времето на показност - витрина,
бъди струната - душа!
Че глупостта човешка май не стига,
да погледнем над края на света
и да плюем в бездната безкрайна
с думи смели "Тук съм още!",
да целунем райската градина
в очите на крехката любов!...
Затова пиши поете!
Свири на ръждясалата лира!
Откъсни последното перо
и напиши със кръв "Не стига!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени