18 дек. 2007 г., 09:06

Не стихове... 

  Поэзия
680 0 6

Не стихове, а бели песъчинки,
заровени в късче самота,
отритнати парченца недомислени,
потекли като пясъчна река.

 

Не стихове, а тихи своеволия,
родени от жестока тишина,
затрупани от празно многословие,
измерими с човешката душа.

 

Не стихове, а нежни обещания,
наречени на твоите очи,
обмислени красиви съчетания,
в които любовта така мълчи...

 

Не стихове, а обич ти дарявам,
не слънце, а усмихната луна,
ще се преродя в оцелялото си щастие
и ще бъда твоя самота.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??