18.12.2007 г., 9:06 ч.

Не стихове... 

  Поезия
646 0 6

Не стихове, а бели песъчинки,
заровени в късче самота,
отритнати парченца недомислени,
потекли като пясъчна река.

 

Не стихове, а тихи своеволия,
родени от жестока тишина,
затрупани от празно многословие,
измерими с човешката душа.

 

Не стихове, а нежни обещания,
наречени на твоите очи,
обмислени красиви съчетания,
в които любовта така мълчи...

 

Не стихове, а обич ти дарявам,
не слънце, а усмихната луна,
ще се преродя в оцелялото си щастие
и ще бъда твоя самота.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??