Не стихове, а бели песъчинки,
заровени в късче самота,
отритнати парченца недомислени,
потекли като пясъчна река.
Не стихове, а тихи своеволия,
родени от жестока тишина,
затрупани от празно многословие,
измерими с човешката душа.
Не стихове, а нежни обещания,
наречени на твоите очи,
обмислени красиви съчетания,
в които любовта така мълчи... ...