14 июн. 2009 г., 18:01

Не стой далеч от моите очи

835 0 0

Светът размива се в далечината,
пред мен оставаш  само ти,
крадеш  от мене смисъла на светлината
и сурово, но убедително мълчиш.

И аз стоя, изгубено прикована,
дишайки въздуха от твоите гърди,
забравила, че друга с пръстен си хванал,
забравила, че все някога ще си вървиш.

Целувам те и всички врати отварям.
Каквото мое имам го - вземи.
И без туй празно след теб остава,
и чезне смисълът на нощните вълни.

Дори далеч от тебе, пак треперя.
Нищо не докосва като ръцете ти.
С теб всичко скрито в мен намерих.
Не е възможно да спрем да се усещаме.

Не е възможно да върна света в пейзажа,
ти ме отвлече там, където само твоят дъх личи.
Аз знам, че щом си с мене, само аз съм важна.
Моля те, не стой далеч от моите очи!

Задъхани в чувства, без определения,
попитай ме отново дали те обичам.
Аз, без да говоря, ще те пусна пак в мене.
С теб любовта крещи и преградите се свличат.

12.06.2009г.
гр. Аринага


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...