Светът размива се в далечината,
пред мен оставаш  само ти,
крадеш  от мене смисъла на светлината
и сурово, но убедително мълчиш.

И аз стоя, изгубено прикована,
дишайки въздуха от твоите гърди,
забравила, че друга с пръстен си хванал,
забравила, че все някога ще си вървиш.

Целувам те и всички врати отварям.
Каквото мое имам го - вземи.
И без туй празно след теб остава,
и чезне смисълът на нощните вълни.

Дори далеч от тебе, пак треперя.
Нищо не докосва като ръцете ти.
С теб всичко скрито в мен намерих.
Не е възможно да спрем да се усещаме.

Не е възможно да върна света в пейзажа,
ти ме отвлече там, където само твоят дъх личи.
Аз знам, че щом си с мене, само аз съм важна.
Моля те, не стой далеч от моите очи!

Задъхани в чувства, без определения,
попитай ме отново дали те обичам.
Аз, без да говоря, ще те пусна пак в мене.
С теб любовта крещи и преградите се свличат.

12.06.2009г.
гр. Аринага