23 июн. 2011 г., 20:56

Не страдам...

913 0 0

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова     (http://bg.netlog.com/m_damyanova) решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!

Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост,
че интересът им е само от чисто желание
и сметките им с мене нещо не излизат.
Изпиват те с поглед отгоре до долу,
пресмятат, изгарят те с погледи луди,
че вълнуват се само от телесно привличане,
а не от пърхащи в душата пъстри пеперуди.

И все пак издирвам сред тази навалица
един мъж с душа на нежно полско цвете
с горски дъх и копринен къс от небето,
с морски бриз в очите на дете и огън в сърцето.
Не страдам от липса на мъжко внимание,
а страдам от липса на мъжко разбиране
и търся ценител със поглед да влезе в душата ми,
а не луд с идея за диво телесно разбиване...

Докосвах сърцата на силни зверове диви, 
разбивах огромни грамади от сиви скали,
които с болезнени спомени бяха напукани
и гонеха разни измислени хали избухнали.
Ловци на сърца, черни пътуващи дяволи
преследват, прецелват се, гонят целта...
При мен не вървите, целете се другаде някъде, 
аз търся онази тъй уникална красива душа.

Не страдам... и зная, пътува към мене отнякъде
мъж-ангел със детски красиви и мъничко тъжни очи,
познаващ изкуството прелестно женско разбиване
и с хиляди, хиляди, хиляди топли искрящи лъчи.
И скоро ще срещна ръцете му - знам, ще се случи
и топли и нежни, прекрасни ще бъдат и те...
Душа си щом дава, той всичко от мен ще получи
и най-вече моите нежни душа и сърце.
Ели Зарева и Марияна Дамянова     20.06.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...