Jun 23, 2011, 8:56 PM

Не страдам...

  Poetry » Love
911 0 0

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова     (http://bg.netlog.com/m_damyanova) решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!

Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост,
че интересът им е само от чисто желание
и сметките им с мене нещо не излизат.
Изпиват те с поглед отгоре до долу,
пресмятат, изгарят те с погледи луди,
че вълнуват се само от телесно привличане,
а не от пърхащи в душата пъстри пеперуди.

И все пак издирвам сред тази навалица
един мъж с душа на нежно полско цвете
с горски дъх и копринен къс от небето,
с морски бриз в очите на дете и огън в сърцето.
Не страдам от липса на мъжко внимание,
а страдам от липса на мъжко разбиране
и търся ценител със поглед да влезе в душата ми,
а не луд с идея за диво телесно разбиване...

Докосвах сърцата на силни зверове диви, 
разбивах огромни грамади от сиви скали,
които с болезнени спомени бяха напукани
и гонеха разни измислени хали избухнали.
Ловци на сърца, черни пътуващи дяволи
преследват, прецелват се, гонят целта...
При мен не вървите, целете се другаде някъде, 
аз търся онази тъй уникална красива душа.

Не страдам... и зная, пътува към мене отнякъде
мъж-ангел със детски красиви и мъничко тъжни очи,
познаващ изкуството прелестно женско разбиване
и с хиляди, хиляди, хиляди топли искрящи лъчи.
И скоро ще срещна ръцете му - знам, ще се случи
и топли и нежни, прекрасни ще бъдат и те...
Душа си щом дава, той всичко от мен ще получи
и най-вече моите нежни душа и сърце.
Ели Зарева и Марияна Дамянова     20.06.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...