23.06.2011 г., 20:56

Не страдам...

912 0 0

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова     (http://bg.netlog.com/m_damyanova) решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!

Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост,
че интересът им е само от чисто желание
и сметките им с мене нещо не излизат.
Изпиват те с поглед отгоре до долу,
пресмятат, изгарят те с погледи луди,
че вълнуват се само от телесно привличане,
а не от пърхащи в душата пъстри пеперуди.

И все пак издирвам сред тази навалица
един мъж с душа на нежно полско цвете
с горски дъх и копринен къс от небето,
с морски бриз в очите на дете и огън в сърцето.
Не страдам от липса на мъжко внимание,
а страдам от липса на мъжко разбиране
и търся ценител със поглед да влезе в душата ми,
а не луд с идея за диво телесно разбиване...

Докосвах сърцата на силни зверове диви, 
разбивах огромни грамади от сиви скали,
които с болезнени спомени бяха напукани
и гонеха разни измислени хали избухнали.
Ловци на сърца, черни пътуващи дяволи
преследват, прецелват се, гонят целта...
При мен не вървите, целете се другаде някъде, 
аз търся онази тъй уникална красива душа.

Не страдам... и зная, пътува към мене отнякъде
мъж-ангел със детски красиви и мъничко тъжни очи,
познаващ изкуството прелестно женско разбиване
и с хиляди, хиляди, хиляди топли искрящи лъчи.
И скоро ще срещна ръцете му - знам, ще се случи
и топли и нежни, прекрасни ще бъдат и те...
Душа си щом дава, той всичко от мен ще получи
и най-вече моите нежни душа и сърце.
Ели Зарева и Марияна Дамянова     20.06.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...