Не струва нищо утринта
Не струва нищо утринта
Не струва нищо утринта,
ни тази клонка разцъфтяла...
И на ветреца песента,
нито луната - в злато цяла...
Не искам вече и нощта,
тя мъка само ми навява...
Ни пламъчето на свещта,
мрак само то в ума ми всява...
И тъй ме е обзело скръб,
че нищо вън не затрептява...
Не знае никой, колко скъп
е той за мен. Луна изгрява...
Но пропаст сякаш ни дели,
макар, че негова съм - цяла...
Ах, тъй боли от тез' стрели!
То - любовта така боляла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
