19.03.2021 г., 11:24  

Не струва нищо утринта

1.5K 5 9

Не струва нищо утринта

 

 

Не струва нищо утринта,

ни тази клонка разцъфтяла...

И на ветреца песента,

нито луната - в злато цяла...

 

Не искам вече и нощта,

тя мъка само ми навява...

Ни пламъчето на свещта,

мрак само то в ума ми всява...

 

И тъй ме е обзело скръб,

че нищо вън не затрептява...

Не знае никой, колко скъп

е той за мен. Луна изгрява...

 

Но пропаст сякаш ни дели,

макар, че негова съм - цяла...

Ах, тъй боли от тез' стрели!

То - любовта така боляла...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...