25 апр. 2007 г., 08:47

не стъпвай в паметта ми 

  Поэзия
834 0 6
Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето.
С кръвта отплуваха...
по черната вода
във тъжен час на откровение,
убил и огъня, и топлината, и смехa...
(не исках - а изтръгвах себе си).
Не мога да си спомням
този свят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Все права защищены

Предложения
: ??:??