25.04.2007 г., 8:47

не стъпвай в паметта ми

Поезия

961 0 6

Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето.

С кръвта отплуваха...
по черната вода
във тъжен час на откровение,
убил и огъня, и топлината, и смехa...
(не исках - а изтръгвах себе си).

Не мога да си спомням
този свят...
(бълнуванията са безнадеждни).
Не ме мъчи, не стъпвай в паметта ми -
в разпада ни роди се неизбежното.

През миглите
сълзите ми блестят
от смъртната присъда на забравата.
Животът ми... (какво пък)
следва своя път
във залезното шествие на бягството...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВТ (Вили Тодоров)

"... зная, че като пиша, задължително е да е продиктувано от сърцето, обгрижено от погледа и изваяно със словата. поезията го изисква. дано ми простиш за прибързатното "нахвърляне" на емоции..."
Затова написаните по този начин неща вълнуват! Другото е неправдиво, изкуствено!

2007-04-25T21:55:00+03:00
Aneta_kz (Анета)

Невероятно е! Както винаги!
Поздрави! А усмивките са само за теб!

2007-04-25T14:29:45+03:00
дакота (Дакота)

Благодаря ви!
---------
Светослав, опитах се да го поправя...но и така да остане, нека ми е за урок. понякога настроенията подвеждат. а не трябва - зная, че като пиша, задължително е да е продиктувано от сърцето, обгрижено от погледа и изваяно със словата. поезията го изисква. дано ми простиш за прибързатното "нахвърляне" на емоции.
хайде, усмихни ми се

2007-04-25T13:16:02+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Не ме мъчи, не стъпвай в паметта ми -
в разпада ни роди се неизбежното...

Браво!!!

2007-04-25T11:03:54+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Удоволствие е да те чета, Дакота!

2007-04-25T10:22:25+03:00