Apr 25, 2007, 8:47 AM

не стъпвай в паметта ми 

  Poetry
857 0 6
Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето.
С кръвта отплуваха...
по черната вода
във тъжен час на откровение,
убил и огъня, и топлината, и смехa...
(не исках - а изтръгвах себе си).
Не мога да си спомням
този свят... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Random works
: ??:??