Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето.
С кръвта отплуваха...
по черната вода
във тъжен час на откровение,
убил и огъня, и топлината, и смехa...
(не исках - а изтръгвах себе си).
Не мога да си спомням
този свят... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up