Apr 25, 2007, 8:47 AM

не стъпвай в паметта ми

Poetry

962 0 6

Изпратих всичките,
останах пак сама -
без миговете - просяци на нежност,
изстинали от зимата в страстта,
вледявайки живота на сърцето.

С кръвта отплуваха...
по черната вода
във тъжен час на откровение,
убил и огъня, и топлината, и смехa...
(не исках - а изтръгвах себе си).

Не мога да си спомням
този свят...
(бълнуванията са безнадеждни).
Не ме мъчи, не стъпвай в паметта ми -
в разпада ни роди се неизбежното.

През миглите
сълзите ми блестят
от смъртната присъда на забравата.
Животът ми... (какво пък)
следва своя път
във залезното шествие на бягството...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВТ (Вили Тодоров)

"... зная, че като пиша, задължително е да е продиктувано от сърцето, обгрижено от погледа и изваяно със словата. поезията го изисква. дано ми простиш за прибързатното "нахвърляне" на емоции..."
Затова написаните по този начин неща вълнуват! Другото е неправдиво, изкуствено!

2007-04-25T21:55:00+03:00
Aneta_kz (Анета)

Невероятно е! Както винаги!
Поздрави! А усмивките са само за теб!

2007-04-25T14:29:45+03:00
дакота (Дакота)

Благодаря ви!
---------
Светослав, опитах се да го поправя...но и така да остане, нека ми е за урок. понякога настроенията подвеждат. а не трябва - зная, че като пиша, задължително е да е продиктувано от сърцето, обгрижено от погледа и изваяно със словата. поезията го изисква. дано ми простиш за прибързатното "нахвърляне" на емоции.
хайде, усмихни ми се

2007-04-25T13:16:02+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Не ме мъчи, не стъпвай в паметта ми -
в разпада ни роди се неизбежното...

Браво!!!

2007-04-25T11:03:54+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Удоволствие е да те чета, Дакота!

2007-04-25T10:22:25+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0