НЕ СЪМ ДЕТЕ СЕГА

С приятели играех -
Гошо, Лилето и Мая,

но уроците не знаех -

само тичах да играя!

Даскали влудявах -

чак болеше ги глава!

У дома добричка ставах

и уж учих през нощта...

Наш'та даскалица

каза права да седя -

вярно - бях си кекерица,

само виках сутринта!

Бих се аз с момците,

вече ставах много лоша -

на момичета косите

заминаваха във коша!

Обàди се във къщи

даскалицата ми нова...

Мама бързо се намръщи -

уволнили Йорданова!!!

Но защо ли се съмнявам?

Все крещя със силен глас

и бележки си подавам,

в коридора бягам аз...

Аз съм беладжийка,

но гордея се с това -

днес така вбесих комшийка,

че чак трясна ми врата!

Но това е само спомен
от годините преди...
Да си дете - светът огромен, 
е изпълнен със мечти!

Но не бързай да растеш,
аз от личен опит зная -
и ти сам ще разбереш,
а сега ще си затрая…