Mar 7, 2012, 9:10 PM

Не съм дете сега

  Poetry
732 0 0

НЕ СЪМ ДЕТЕ СЕГА

 

С приятели играех -
Гошо, Лилето и Мая,

но уроците не знаех -

само тичах да играя!

 

Даскали влудявах -

чак болеше ги глава!

У дома добричка ставах

и уж учих през нощта...

 

Наш'та даскалица

каза права да седя -

вярно - бях си кекерица,

само виках сутринта!

 

Бих се аз с момците,

вече ставах много лоша -

на момичета косите

заминаваха във коша!

 

Обàди се във къщи

даскалицата ми нова...

Мама бързо се намръщи -

уволнили Йорданова!!!

 

Но защо ли се съмнявам?

Все крещя със силен глас

и бележки си подавам,

в коридора бягам аз...

 

Аз съм беладжийка,

но гордея се с това -

днес така вбесих комшийка,

че чак трясна ми врата!

 

Но това е само спомен
от годините преди...
Да си дете - светът огромен, 
е изпълнен със мечти!

 

Но не бързай да растеш,
аз от личен опит зная -
и ти сам ще разбереш,
а сега ще си затрая…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...